Илиян Троянские
роден на 27.05.1955 г. Завършил е химия в Софийския университет. Поезия пише от 20 годишна възраст, но започва да публикува
сравнително късно. Първото публично признание на творчеството му е постановката
на Светлозар Гагов в Сливенския куклен
театър по неговата "Приказка за трамвайчето”, поставена и в Добрич, а през 2000
г. и в родния му град Варна. През същата година режисьорът Бойко Илиев поставя
в Театър "Диалог” пиесата му "Игра на пространство” под псевдонима Андрей Вая.
Автор е на шест пиеси и две стихосбирки – "Стихове именни и безименни” (2006) и
"Клетвата на вторите стрелци” (2009).
КЛЕТВАТА НА ВТОРИТЕ СТРЕЛЦИ
Чух, как сред клонака свирука скворец
и дори не усетих болка.
Аз паднах, заклет като втори стрелец
в Първи Квантунски полк.
А малката птичка – скворец или дрозд,
ме погледна – подсвирна си, но не отлетя.
Аз лежах върху дъхав ливаден откос
а нейде свистеше коса.
И понеже денят беше дълъг и жарък,
а пък аз, за къде и да бързам, естествено,
някак тайнствено с птичката разговарях,
и се връщах тайнствено в детството.
И пред нея разкрих най-голямата тайна –
за рода на самотните Втори стрелци.
Аз, последен от тях, си отивах незнаен –
брат на славни незнайни бойци.
Ние бяхме достойни и непобедими,
всеки имаше силна и алена кръв
и се беше заклел на смърт в името си
никога да не стреля пръв.
Ние в битка за правда проливахме кърви,
ние бяхме калени и смели бойци.
Ние падахме в бой, но не стреляхме първи –
поколения Втори стрелци.
Ние бяхме. Но вече не сме между живите –
на един милиард километра.
Погледнете наоколо. Видяхте ли? Има ли?
Ние спазихме своята клетва.
Аз докрай удържах
свойта клетва за вярност.
Аз не съм издал четата.
Вече всички са в гроба
и тайното трябваше да стане явно.
Така казваше клетвата.
Ще ви кажат, че нямало клетва такава,
че това са изгубени древни слова,
че сега са на мода парите и славата –
помислете – какво от това?
Вие питайте дрозда или всеки скворец
даже на сто километра –
всеки може да стане втори стрелец.
Така казва клетвата.