Иван Ставрев е роден на 09. 10. 1940 г. във Варна. Завършил е ВТУ "Св. св. Кирил и Методий”, специалност – българска филология. Работил е като началник-смяна в химическите заводи в Девня и журналист. Издал е сборника "Девненско ято” /1978г./ заедно с Атанас Коев, Фикри Шукриев и Сашо Серафимов, и книгите "Шепа пръст” /2000г./, "Най-красивият брод помежду ни” и "Лирика” /2002г./. Член е на СБП.

ЯНУАРИ

През тия дълги зимни нощи, преди да се разсъмне още,
и вятърът със сили сетни душа бере навън и зъзне,
ще дъхнеш на прозореца да светне.
Дъхът ти на стъклото ще замръзне.
Ще драснеш с нокът, сякаш по душата си.
И в миг ще избълбука в паметта ти спомена.
И като в пряспа,
ще тръгне там пъртина тясна.
Тръгни и ти
на спомена по тънката засипана пъртина –
назад, назад – във някоя дълбока зима.

Дървата във огнището пищят.
На чам под ниския таван ухае.
И сякаш… духове по покрива играят.
И ти не знаеш нищо за света.
И той за тебе нищичко не знае.
                              А в средата
с ръка на кръста, зачервена и пияна
клечи на масата пъпчива кана.
От виното искрящо и пенливо
по бузите й струйки пот избиват.
От виното, от друг ли някой плам –
това не зная, ти ще кажеш там –
избухва в теб пожарът позабравен.
Главата ти дими. А ти стоиш изправен
                              до тесния прозорец.
Гледаш вън.
И всичко е като на сън.
През тия дълги зимни нощи.
Преди да се разсъмне още.