Станка
Бонева е
философ и филолог.Лауреат е на Първия поетичен конкурс
„Христо Фотев”, 2006 г.Има няколко втори награди: отI международен конкурс „ Хайку в музиката, музиката в хайку” (2007 г.),
„Магията любов” – Казанлък 2010,Х
издание „Ерато” на вестник „Уикенд” и в раздел „поезия” на конкурса „Ний всички
сме деца на майката земя”, 2010 г. Награждавана е също от читалище „Пенчо
Славейков” – София, 2010 г. и изд. „Палмира”, 2009 г. Отличия от VІ
Кулски поетичен панаири „Хайку на
свободна тема”-Благоевград, 2010 г. Поощрения от ІХ национален поетичен конкурс
„Любовта е пиянство или пиянство от любов”, „България - болка и надежда”, 2008
г . и „Очи за себе си” (в раздел „проза”), 2007 г. Има множество публикации във
вестници, интернетни издания, сборници, 2 алманаха и CD антология. Тя е една от седемте авторки в „Червилото
на Пегас”(2007 г.). Книга: „Оттатък”(2008-2009 г.).
ПРЕРАЖДАНЕ
Преляло от завръщане небе
се ръсна върху зрели къпинаци.
Изтръпналите устни на момче
четяха на извивките ми знаците.
Припадна облак върху шуплеста скала,
оттам търкулна се в едно бездънно време,
в което бях за дълго тишина,
а светлината беше с мене бременна.
Родих се нейде в късната трева
и в моя чест кълвач забарабáни.
В слепени шепи скътах онова,
което не признаваше забрани.
Бях слънце при ронливите слънца,
бях сова, славей, лебед, костенурка.
Когато ме застигаше смъртта,
в една река от припеви се гмурках.
Накрая станах огнена стена
и спрях мига, за който стенех с тяло.
Бях цяла. Бях най-истинска жена.
Взех онова, което съм мечтала.
И върнах ти го. Пях ти с красота,
а с откровение очите ти измивах.
Щом дланите ти ме завиеха в нощта,
аз не умирах, вече не умирах.