ЗАКОНЪТ НА ЩЪРКЕЛИТЕ
Аз съм старият щъркел, който не може
с ятото през септември да отлети.
И това е естествено, и е възможно,
след като
стигнах всички мечти.
Тук ще се скрия във спомен приятен
и до пролет ще бъда сам и щастлив.
А когато пристигнат моите братя,
си пожелавам да не ме сварят жив.
ДИВА КОЗА
Планината има два сезона:
бързо лято – гладна зима.
Разбереш ли вълчите закони –
Ще те има.
И ще скачаш по скалите до насита.
Ще избягваш пушки и засади.
Вярвай само в своите копита.
Другото е радост.
ДРАМА
Зависим от всичко и всички
и независим от себе си само...
Това е истината, която наричам
драма – моята драма.
В края ù никой не ръкопляска.
Всеки към себе си крачи.
Хора,
останете си в своето щастие,
искам насаме да поплача.
ЗАКЪСНЯЛ ОТГОВОР
Малко
преди трагедията ти ме попита: „Дори и късно, искаш ли да се венчаем?”...
Ти си остана млада и хубава.
Аз остарях, остарях.
И признавам – още съм влюбен
както бях, както бях.
Пак те обичам – дори разделени!
Грях ли е, Боже, кажи,
че стоиш между нея и мене
и венчаваш мъртъв и жив?
КЛЕК
Пълзеш към върхове от завист,
под преспи от съмнения зимуваш
и не за власт, и не за слава,
а просто, за да съществуваш.
Отзад настъпват борове и мури,
отпред скалите вдигат длани.
Но спреш ли се пред сипеи и урви,
под сянката на силни ще останеш.
И туй ще бъде краят.
Продължавай!
Законът в планината е жесток:
Живее, който побеждава.
Останалото го закриля Бог.
